Било време на слава, било време на почит, боговете се радвали на хорската обич и всичко било наред. Почти.
Минавали векове, хората измисляли нови богове и съвсем в реда на нещата божественото жилище ставало все по-тясно. Улисани в борбите си за надмощие на никой от тях не му хрумнало да поразшири небесния им дом.Стигнало се дори до абсурдната ситуация, в която започнали да изхвърлят най-малките богове през ръба. Демократично разбира се, след теглене на сламки.
Темата на тази сага не е за борбите в небесния дом или за нерадостната съдба нееднократно да теглиш сламка, а за земния път на един изпаднал от там мъничък бог. Преродил се като човек и растял, растяла и злобата към тварите, които някога го лишили от своето благоговение. Не помнел много за някогашното си величие, и по-хубаво, иначе щял да бъде много, много лош, но все пак помнел най-важното, а именно, че е бог. Попаднал в епоха, в която интернета бил на 20-ина години, отваряли се нови възможности за виртуално господство и нашият герой се заел с нелеката задача да мъсти.
Избрал си име, което да съответства на неговата същност, а веселото в случая е това,  че два пъти изговорено означавало – “двоен бог”.
Стига съм разводнявал, време е да минем по същество:
За една седмица се сблъсках на три пъти с това митологично същество. Нали съм добричък, и трите пъти се осланях на един друг по-добър бог и преглъщах някак унижението си, но не щеш ли, след толкова преглъщане усетих, че започнах да губя себе си и поставих логичен край като оставих божествените да божествуват в своите божествени води.
Ще пиша само за последния случай, последния мой опит да се разбера с добро.

Играта е Булфлиит, а случката: лягаш си син (ваканция), събуждаш се оранжев (наказан).
Бах мааму, чешам се по чорлавата глава, какаво ли пак съгреших, с какво ли отново сглупих.
Оказва се, че часовете бил съм превишил, до тук добре, ама аз играя от седмица и едното превишаване се оказва унаследено. Насадено ще рече.
Според лога имам три пропуснати часа, пуснал съм ваканция в 22:43:41, а крон-а минава в и 50, оказва се също така, че дори във ваканция да играеш – трупаш часове.
Направих по молба жалък опит смирено да потърся правата си, а получих следните слова: “От вашия акаунт е имало активност и след пускане на ваканционния мод – не си ли спомняте? … Добре е да прочетете правилата и колкото и да протестирате, при мен истината е записана, а при вас са само думи.”
“Истина Ви казвам”, жалък плагиат си, това не са твои думи и не бива да ги казваш повече, инак пъклото, нал’ са сещаш!
Истината, приятелю, не е във въпросното query, истината е между редовете, в човещината, в опита да бъдеш по-човечен и преди всичко по-добър човек.

Обичам та Любэ, цалиФки!

П.С. Опитайте се да разпишете поне полуграмотно правилата за играта и не чак толкова хейтърски. Да, говоря за инфото в админския съюз и приказки от типа на “До 5 мин искам обяснение за играта ви от един компютър”, са откровено неприемливи, особено ако печелиш пари от тази игра.