„— Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия. „
„— Сиромах човек – жив дявол!”

Познахте ли цитатите, и да не сте, простено ви е. Елин Пелин и Андрешко.

За какво иде реч в днешната беседа?
Иде реч за поредната „схема” в стил Понци с която се сблъсках вчера.

Ще започна малко по отдалеч.

В моя житейски път съм работил какво ли не. Правил съм хляб, бил съм помощник барман, висял съм на 30м над земята да връзвам релейки и IP камери. И с компютри съм се занимавал, къде 30 години, може и повече да са, ние вече сме стар и не помни.

Едно обаче не мога да бъда, не мога да бъда търговец. Не че не мога да продам и на дявола кутия с карфици, вероятно ще мога. Не мога да лъжа хората. Това ми е проблема. Не мога да продавам илюзии и блянове. Малко егоистично си ги оставям само за лично ползване. Може и грях да е, не знам, ще разбера някой ден. Само това е сигурно.

Преди месец да речем се обажда мой бивш колега, просто искал да ме чуе. Прекрасно, колко мило. Толкова рядко ми се случва напоследък. Толкова рядко, че чак се чудя дали съм жив или поне мъничко потребен или незабравен. След стандартната пледоария и куртоазия ми вика „аз тук един бизнес съм замислил, някакви евро програми, че ми е писнало да работя на заплата”.
Чудесно като се замислиш, трябва инициатива да се работи и да се създават нови работни места. Стига сме крали тези евро пари. Зарадвах се за него, предложих му помощ. С каквото мога ще помогна, и без пари. Нито ще ми е за първи път, нито пък ще ми е за последен.

Изминаха няколко седмици и последва още едно обаждане. Предният път и дума не отвори за някаква помощ, но сега явно узрял и премислил решил да ме включи.
Изяви желание да ме срещне с неговите бизнес партньори. Насрочихме среща в едно кафе (да, кафене в един мол) и ме предупреди, че щяло да трае поне 2 часа.
Викам си „бая ухажване ще падне и нещата подмирисват в посока инвестиции”, ама да видим.

Интервю за работа нормално не трае два часа, освен ако няма да се препитваме за библията на Фархи с извеждане на половината формули, разбира се, там би било разбираемо.
Първоначално версията беше, че срещата щяла да води някаква мацка. Добрееее.
Срещаме се на уреченото място, пристига и мацката, сядаме, поръчаваме неща за пиене, тя поръча вода. Понеже съм възпитан попитах дали може да налея в чашата донесената вода и тя каза да. Кавалер съм си, галантен ….. мдааа.
Междувременно започна да ми обяснява за трети партньор, бивш брокер, успешен при това, който загърбил сигурната заплата и тръгнал да става филантроп. Чак да се просълзиш.
В един момент каза, „а сега ще оставя нещата в неговите ръце” и си тръгна.
Аз пък бях изкавалерствал леко напразно, тъпо като се замислиш, ама от де да знам.
Ясно, станал съм свидетел на представянето на „баш гуру-то”, а малко след това се появи и самият той.

Повече от прилично облечен, с изгладен костюм, поддържани нокти и прочее.
Извади малък бизнес лаптоп, пусна някаква презентация на power point, взе лист и химикал и започна да чертае, пише и обяснява.

Започна с обяснение за паричните потоци, малък бизнес, голям бизнес. Прилики и разлики. Водещи мотиви за едното и другото. Небрежно насочваше вниманието ми в „правилната” посока със заучени въпроси „ти къде би искал да бъдеш”, „какво ще правиш ако имаш много пари”, „в края на този разговор ще зная дали гледаме в една посока и дали ще можем да работим заедно”. Иначе казано станах свидетел на прекрасно научен речитатив и доста добре развити способности за анализ на събеседника на база невербална комуникация с последващо моделиране на отговорите с цел убеждаване в правотата на проекта, който щеше да ми предложи по-късно.

„Правилните” отговори бяха поощрявани с шумно одобрение и нескрито възхищение, аз пък се забавлявах и наистина на моменти се затруднявах в избора на най-правилния от няколко възможни отговори. Това бяха малко неловки паузи за мен, чувствах се малко глупав, но май се справих добре.
През цялото време не свали поглед от моите очи, не знам какво точно търсеше в моите „кафеви очи”, приемам, че това е част от обучението през което е преминал.
Използваше доста думи на английски (1/4 може би) и един единствен път спомена направо небрежно думата „coach-ing”, която окончателно изясни какво още следваше да видя и чуя.
Последваха примери на лист хартия и в най-крайна сметка започна и преразказа по картинки на подготвената презентация.

Не мога да си кривя душата. Всичко беше прекрасно подредено и премислено. Лъскави слайдове на разни марки притежавани от компанията, хотелска база, партньорски програми, престижни награди, конференции (30к души в една зала). Екскурзии за обучения и прочее.

Става дума за e-commerce. Дааа, за каталожна търговия, почти същата като Oriflame, Avon и …. т.н. Ставаше дума за часовници, козметика, пречистватели на въздух, вода, специални лепенки срещу т.нар. електронен смог (нещо, което трябва да намали вредните радиоизлъчвания в ефира). Електроника за поддържане на продуктите в хладилника свежи и т.н. и т.н.
Направо ме утрепа с лопатата когато спомена за някакви вълни на Тесла (Никола Тесла), които правели цялата тази магия. Просто никога не съм чувал за тях, нищо че съм учил уж достатъчно.
Бившият колега също присъстваше на срещата и беше като хипнотизиран, просто не свали очи от гуру-то.

Неусетно се бяха изнизали 2 часа.
Последва непринуден и искрен коментар на слайдовете от моя страна, също шумно одобрен (никой никога преди не бил забелязвал). Бе аз си знам, че съм уникален, ама толкова много уникалност подмирисва.

Настана време за втората част от бизнес плана. Трябваше същата мацка да ми нахвърля на лист хартия бизнес план за различните варианти, от 800 до 14к лева. В процеса на първите два часа бях надлежно подготвен, че той имал само 600лв на карта когато се включил и взел заеми плюс голям кредит. Тук се спука първия балон с успешното брокерство. Имаше приказки за уникално лично заболяване (толкова уникално, че били само двама в България). Имаше и приказки за благотворителност за децата в неравностойно положение и особено тези с диабет (той също имал), не можа да ми стане ясно точно как им помага или какво е направил, но … да не навлизаме в подробности.

Отклоних втората част от това фиаско, защото вече ми беше станало ясно как ще завърши и ми беше досадно.
„Ти колко пари искаш да спечелиш? А не би ли могъл да се напънеш за малко повече.”

Схемата е проста. Инвестираш поне 800лв в ненужни или откровено заблуждаващи продукти и получаваш достъп до бекенда на сайта за партньори.

Какво се изисква от всеки? Ами да намери нови партньори и да печели процент от техните продажби.

Понци ряпа да яде. Никога не би му хрумнало да основе тоталитарна секта и да въздигне в култ своите локални риселъри.
Лъскави събития с разходки до Дубай само и само за да станеш част от някакво стадо с добре подбрани по въздействие ефекти …. светлини, балончета, прегръдки, щастие, щастие ….

Въпросният гуру не остави телефон за връзка, дори не знам дали споменатото име е истинско. След това прочетох, че това е обичайна практика. Имаш връзка само с клиентите, които си успял да вербуваш.
Не показа свои снимки на някое събитие, изобщо … как да не му дадеш пари?

Днес направих свое проучване, бях предупреден от него, че ще намеря само лоши неща и се оказа вярно. Самият той наистина действа от 3 години в България. В няколко форума имаше доста шумни скандали с него и дейността която развива.
Тази година в Индия е имало доста арести, репортажи и много медиен шум за този консорциум от 100-ина фирми под шапката на Qi Group и най-вече QNET.
Ето един интересен линк с малко статистика за разпространението на тази сехма.
wikipedia.org

Сега като се замисля … една такава дейност оперира най-вече в сивия сектор. Без касова бележка или ф-ра. Става за журналистическо разследване, става и за прокуратурата.
Но понеже сме си объркали държавата …. нека игрите на националното самоограбване да продължат!