Било време на слава, било време на почит, боговете се радвали на хорската обич и всичко било наред. Почти.
Минавали векове, хората измисляли нови богове и съвсем в реда на нещата божественото жилище ставало все по-тясно. Улисани в борбите си за надмощие на никой от тях не му хрумнало да поразшири небесния им дом.Стигнало се дори до абсурдната ситуация, в която започнали да изхвърлят най-малките богове през ръба. Демократично разбира се, след теглене на сламки.
Темата на тази сага не е за борбите в небесния дом или за нерадостната съдба нееднократно да теглиш сламка, а за земния път на един изпаднал от там мъничък бог. Преродил се като човек и растял, растяла и злобата към тварите, които някога го лишили от своето благоговение. Не помнел много за някогашното си величие, и по-хубаво, иначе щял да бъде много, много лош, но все пак помнел най-важното, а именно, че е бог. Попаднал в епоха, в която интернета бил на 20-ина години, отваряли се нови възможности за виртуално господство и нашият герой се заел с нелеката задача да мъсти.
Избрал си име, което да съответства на неговата същност, а веселото в случая е това,  че два пъти изговорено означавало – “двоен бог”.
Стига съм разводнявал, време е да минем по същество:
За една седмица се сблъсках на три пъти с това митологично същество. Нали съм добричък, и трите пъти се осланях на един друг по-добър бог и преглъщах някак унижението си, но не щеш ли, след толкова преглъщане усетих, че започнах да губя себе си и поставих логичен край като оставих божествените да божествуват в своите божествени води.
Ще пиша само за последния случай, последния мой опит да се разбера с добро.
Continue reading